Вие сте тук

Биотор и червеният калифорнийски червей

Публикувано от КОРЕН на 09/01/2013

История, качества и приложение на биотор

Лумбрикокултурата или отглеждането на червен калифорнийски червей е позната още от древността. Първи, които са забелязали работата на гореспоменатите , са египтяните, живеещи по поречието на р. Нил. След столетия самият Чарлз Дарвин започва да изследва и изучава живота на червеите, пише трудове, които и днес се използват. През 1906 г. тексасецът Джордж Оливер, който използва трудовете на Дарвин, започва да се интересува от отглеждането на червеите и използването им и по изкуствен начин. След него започва интензивно отглеждане на същите, като се превръща в сериозен бизнес в Америка, Япония, Азия, а най-късно в Европа. Първата научна програма за получаване на Биотор от градински отпадъци започва през 1970 г. в Канада. В тази програма се характеризират различните червеи, които имат голямо значение за получаване на качествен Биотор.

Италия е първата Европейска държава, в която започва да се развива това производство с индустриален капацитет. След години започва да изнася технология в Германия, Франция, а от 80-те години на миналия век и в страните от бившата Югославска федерация. Полезно в развитието на тази дейност е, че спомага за опазването на околната среда, след химизация с индустриални замърсители.

Червеният калифорнийски червей е селекция, получена по изкуствен път – многогодишни опити да се получи живот, който ще се размножава по-бързо, и ще произвежда биологичен продукт, който е хумусоподобен. Характерно за червените калифорнийски червеи е: 3,5÷4 пъти по-голяма плодовитост; притежава инстинкт за домашно отглеждане, докато имат условия за живот; имат твърдо месо с червена обагреност; може да живее в голяма гъстота на малка повърхност – до 50 000 бр. на м2 (докато в природата около 50 бр. м2) живее на топъл климат – 19 – 20° С; дълъг е 6-8 см.; В България отглеждането на лумбрикултурата в любителски ферми датира от 1996 год. Тогава е внесено малко количество от червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus) от Република Македония. Другият вид червен калифорнийски червей – Eisenia foetida, не е разпространен в България. Постепенно отглеждането на лумбрикултурата намира голяма популярност в България. През последните две години в България се изградиха лумбрикоферми с промишлени капацитети. Те произвеждат големи количества Биотор, който е сериозна основа за развитието на биологичното земеделие в България. Технологията, по която се отглеждат червените калифорнийски червеи, е взаимствана от Република Македония, където те се отглеждат от 20 години. В последно време усилено се разработват програми за получаване на Биотор-компост, получен от дейността на различни червеи, и използването му за органично наторяване. Това е твърде перспективен органичен материал по
комплекс причини – по-малко обемен е, което го прави и икономически изгоден, по-бързо се получава в сравнение от добре разложения оборски тор, по-чист е от патогенни микроорганизми и паразити, по-богат е на хранителни макро-и микроелементи, на витамини, ензими, хормони и др. В много страни е добре организирано производството и реализирането му в земеделието. При хранене на определени червеи (червените калифорнийски червеи и др.) с органични остатъци, те ги прекарват през храносмилателната си система като се преработват в хомогенен органичен материал. Той е богат на органични вещества, без миризма и се използва като органичен тор за наторяване.

Сооке (1972) споменава, че колкото е по-богато разнообразието и количеството на аеробните микроорганизми в състава на компостта, толкова е по-качествен хумусът (Биотора).
Polyzopoulos (1976) обръща внимание, че въпреки ниското съдържание на органично вещество в почвите на Гърция, същото се явява “ключ” и един от най-важните фактори за подобряване на плодородието и пригодността им за земеделие. Във връзка с това той препоръчва получаването на Биотор и широкото му използване в земеделието за наторяване на почвите в Гърция. Почва, обогатена с компост според Olivier (1980) наподобява на “гъба” – богата на въздушни пори, топлина и влага. При тези благоприятни условия успешно преживяват много микроорганизми, които с отделяните секрети и масата си подобряват хумусното състояние и плодородието на почвата. За да се образува при природни условия хумусен слой от 5 см според Aubert (1980) са необходими над 500 години, а според Benet – над 1000 години. Но ако се използва компост от червеи и други органични торове, този срок може значително да се съкрати.
Според Ehrenfeld (1980) Биоторът предпазва “голата” почва от действието на преките слънчеви лъчи и силното изсушаване на повърхностните почвени слоеве. В изследванията си Carret (1981) установява, че Биоторът от говежди тор улеснява раздробяването и разлагането на растителните остатъци в почвата, подобрява въздушния и топлинен режим и увеличава противоерозионното действие на почвата.
Професор Tsekos (1982) от Университета на Солун в монографията си “Биологични уроци” определя органичното вещество в почвата като сложно, феноменално природно образование, формирано от продължителното действие на микроорганизмите. Затова той препоръчва получаването на компост от червеи, за да се намали времето за получаването на висококачествен органичен материал за наторяване на почвата. Прекомерната употреба на минералните торове в земеделието според Mourcidis (1982), води до ускорение минерализацията и намаляване на органиката в почвата, което налага да се търсят начини за възстановяване на органичното вещество в почвата и в това отношение Биоторът се явява много подходящ субстрат.
В монографията “Съвременна концепция за Биотора” Edward and Bohlen (1986) представят съвременните знания и механизмите за получаване, съхранение, използване и себестойността на Биотор, като дават и много информация за червеите и действието им.

От експерименталните изследвания в Гърция (Еmanouille, 1987) е установено, че при продължително (над 30 години) използване на Биотор за органично торене на червени средиземноморски почви (коккинохома), количеството на хумуса се е увеличило с 21-36%, в зависимост от нормите на торене и степента на излужване или лесивиране на почвата.
В книгата си “Компост” гръцкият учен Panagos (1999) отбелязва, че почвата е една сложна, открита, динамична система ,изпълнена с различни форми на живот, които се намират в постоянна зависимост и влияние, като клетките в живото тяло. От което стига до извода, че почвата представлява един сложен жив организъм. Ето защо, той препоръчва по-ускорено внедряване в земеделието на Биотор като важен фактор за подобряване на биологичната дейност в почвата. От изследванията на много научни институти в Германия (Ralf, 1989) е установено, че сега в земеделието много интензивно се използват пестициди и химични торове, в резултат на което много важни видове микроорганизми в почвата са унищожени. Посочвайки, че това е голяма опасност за планетата Земя – “екокатастрофа”, те призовават към незабавно органично торене на почвата, като много по-интензивно и мащабно се използва компост от червеи.

Пълния текст на статията, както и данни от научни изследвания можете да свалите тук под формата на PDF файл.

Вижне още относно калифорнийския червей:

Категории: