Вие сте тук

Ядливи растения в градска среда

Полезни ли са за здравето ядливи растения, гледани в градска среда?

Днес, когато усилено търсим нови модели за устойчиво развитие, градското земеделие все повече набира скорост като добър вариант за решаването на редица важни въпроси.

Датиращо от самото начало на града като селищна система, то силно влияе върху общественото развитие. Градовете винаги са били обвързани с храната, която консумират, като в Япония, например, земеделието намира място и до ден-днешен, вписвайки се умело в динамичната атмосфера на мегаполисите.

Градското земеделие изпълнява много функции – то задоволява хранителни нужди, поддържа по-зелена и екологична среда за живот, сплотява градски общности, като ги включва в съживяването на общи зелени пространства. Не можем да подминем и тенденциите да образова и запазва традиционни сортове, да предлага природно-базирани терапевтични ползи.

Но можем ли да приемем хранителната продукция, отгледана в градска среда, като полезна за нашето здраве? Каква е ролята на замърсяванията и как те влияят върху годността за консумация?

Фондация КОРЕН - Проект - Полезни ли са за здравето ядливи растения, гледани в градска среда?

Въпреки мащабното развитие на човешката цивилизация, градовете ни остават с неблагоприятни показатели по отношение на замърсяванията и чистотата на въздухa поради много фактори.

Що се касае до въздуха, не можем да бъдем еднозначни и да кажем, че произведените в града култури не са здравословни, защото въздухът е мръсен.

В големите градове той е замърсен основно с прахови частици, за които знаем, че не навлизат в системите на растенията, а се задържат на повърхността, поради което просто е нужно добре да ги измием.

Другa важна причина за състоянието днес е, че повечето градове, особено тези в Европа, са изключително стари, което може да окаже неблагоприятно въздействие върху почвата.

Най-често срещаните замърсители в нея са оловото, някои тежки метали като арсена и медта, както и други вещества, известни като полициклични ароматни въглеводороди.

Вашингтонският университет изминава дълъг път в изследванията си върху ефекта от замърсяването с олово в градските градини. Учените откриват, че дори при по-високи нива в почвата, то не навлиза в състава на продуктите. В случай че растенията абсорбират олово, то се задържа в корените и не преминава през стъблата, в листата или плодовете.

Фондация КОРЕН - Проект - Полезни ли са за здравето ядливи растения, гледани в градска среда?

Така истинската опасност от градските замърсявания се оказва не за самите ядливи продукти, а за самата почва. Или иначе казано здрава почва – здрава храна. Ако почвата не е здрава - липсват хранителни вещества и разнообразие от полезни микроорганизми, то градските земеделци (и не само) се налага да прибягват към конвенционални или алтернативни торове и инсектициди/фунгициди, за да компенсират бедната почва в отглеждането на продукция.

Проучването установява също, че използването на компост ефективно унищожава всички вредни ефекти на оловото, дори то да е достигнало до корените на растенията, тъй като не му позволява да се разгражда и така да достига до организма.

Фондация КОРЕН - Проект - Полезни ли са за здравето ядливи растения, гледани в градска среда?

Как да отгледаме качествена продукция в градска среда:

1. Чрез компостиране и саксийно градинарство / повдигнати лехи / – за да не се притеснявате от с години натрупвани замърсители или токсични вещества.

Набавете си саксия или сандък тип повдигната леха и фантастичен компост за вашите “бебета” и ще се радвате на свеж растеж. За да подобрите водородния състав на почвите и наличността на хранителни вещества, компостирането е най-добрият подход. Друга неизменна негова полза е наличието на полезни микроорганизми, които “дават живот” на почвата и са необходими за нейното регенериране и поддържане на хранителни вещества, Да направите свой собствен компост е лесно и забавно, но в краен случай винаги можете да се обадите на приятел или да посетите местен градински център. Винаги помнете, че органичният път е верният път.

Фондация КОРЕН - Проект - Полезни ли са за здравето ядливи растения, гледани в градска среда?

2. Проучете мястото – в случай на градска градина, изберете най-подходящото място за нея, като направите почвен тест. Обмислете внимателно пространството за своите растения, за да ги предпазите от външни замърсители.

Ако сте в близост до главен път без предпазители, е много вероятно някои тежки метали или прах да проникнат в почвата и да достигнат продукциятa. Така че ако разполагате с балкон, но директно разположен на активен главен път – може би е по-добре да се насочите към цветя и декоративна растителност.

3. Помислете какво ще отглеждате – имайте предвид, че зеленчуците и плодовете натрупват замърсители по различен начин. Например кореноплодните, особено морковите, както и къпините, са истински акумулатори за токсични вещества. Интересен факт е, че някои дървета поемат и неутрализират замърсителите от въздуха, като спомагат за създаването на по-чисти условия в градовете. Такъв приказен вид дърво, например, е тополата, която поема токсините и ги съхранява в кората, която на по-късен етап изхвърля.

Фондация КОРЕН - Проект - Полезни ли са за здравето ядливи растения, гледани в градска среда?

4. Изберете меда – отглеждайте цветя, с които да зарадвате пчелите. Градският мед в повечето случаи е по-чист от онзи, произвеждан в райони с развито земеделие. Това е така поради тежките химични обработки, използвани от големите производители, най-често отглеждащи храна на големи монокултурни площи. В града цъфтящата медоносна растителност е изключително многообразна, не се третира с пестициди и така медът добит от нея, е с отлични качества.

В заключение: Има много растения, които помагат в борбата със замърсяването, сред които са будлеята, камелията, калината и мн.др. Всички те създават по-чиста градска среда, а така и създават предпоставки за здравословно и пълноценно градско земеделие.

Статията е написана като част от проект на Фондация "Корен", с основен партньор Столична община - Район “Слатина” и партньор София Тех парк АД, осъществен с финансовата подкрепа на Програма “Европа” 2020 г. на Столична община.