Вие сте тук

Мастъри на баланса, vol. 1

Фондация "КОРЕН" - Блог - Мастъри на баланса, vol. 1

На въпроса какво е компостиране можем философски да отговорим, че това е изкуството да намерим баланса между кафявата и зелената маса в компостера, за да създадем златната среда, в която “отпадъците” ще се превърнат в почва. Съдържанието на един компостер е толкова уникално, колкото е и самият му притежател. Така в ежедневните дискусии, отговори на въпроси и решаване на казуси с компостирането в общността, все стигаме до един и същи извод – всеки сам трябва да открие своята рецепта за баланс в компостира спрямо начина си на живот.

Затова започваме поредица от блог статии, която нарекохме “Мастъри на баланса”.
В нея ще говорим с компостиращите хора в града, за да споделяме техните рецепти за успех. Така се надяваме повече хора да открият знанията за компостирането, които са най-близки до тяхното ежедневие и условия на средата.

За начало ще ви разкажем на какво ни научиха споделите компостери, за които ние се грижим. Това са компостерът на бул. “Фритьоф Нансен” (регистриран на картата на sharewaste.com като Компостерът на UrbaCulture) и Компостерът на Благичка (Blagichka – zero waste).

Именно тяхната поддръжка ни мотивира да споделим следващите редове, като се фокусираме върху един основен урок за устойчиво общностно компостиране.

Компостерът не е кофа за органични отпадъци.

Всъщност обяснението на този принцип е и отговор на повечето популярни въпроси, свързани с компостирането. А именно: “Компостерът не мирише ли”; “Кога е готов компостът”; “Имам мухи в компостера, какво да правя” и т.н. Обяснението е и решение на повечето “проблеми”, които могат да се появяват в процеса на споделеното компостиране.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Мастъри на баланса, vol. 1

Ключът е практически и се отнася до произхода и големината на изхвърлените отпадъци. Представете си да сложим за компостиране цели кори от обелен пъпеш или цяла ябълка. Представете си и да ги изхвърлим, нарязани на малки парченца. В първия случай те няма да се компостират с месеци, докато във втория процесът ще протече за няколко седмици.

Разбира се, на всеки се случва да няма време или енергия да реже всяка обелка от банан преди да я изхвърли в компостера. И ние не го правим всеки път. Истината, обаче, е че колкото по на дребно са нарязани, накъсани или надробени всички съставки (картони и хартия включително), толкова по-добре. Затова се стараем да го правим възможно най-често.

Когато изхвърляме големи компостируеми отпадъци на малки парчета, създаваме повече пространство за микроорганизмите да навлизат и да обработват органиката. Създаваме и повече пространство в самите компостери – пълним ги далеч по-бавно, докато в същото време забързваме процеса. Крайният продукт е по-качествен, защото е създаден вследствие на добро свързване между мокрите и сухите съставки. Големите късове органичен отпадък са предпоставка за развъждане на мушички. Когато всички видове отпадъците са на малки парчета, те се смесват много по-добре заедно, химичните процеси се балансират и ние всъщност контролираме процеса на компостиране по-изкусно.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Мастъри на баланса, vol. 1

Една обелка от банан не е проблем в споделения компостер. Дори няколко. Но представете си всеки, който го използва, да изхвърля в него стари портокали, изгнили глави лук, мухлясал хляб, цели кори диня… Които да смесваме с малко сухи листа, стара почва, картон и т.н. Това е компостер, който се е превърнал в кофа за органични отпадъци и в него те не се компостират.

Вярно е, че ако не целим да произведем перфектния компост за зеленчуковата ни градина и цветята на балкона, можем да бъдем и малко по-неглижирани към начина, по който компостираме. Обаче! Спокоен е този, който знае, че има готовност да се погрижи за евентуална ситуация, в която нещата са леко извън баланс. Баланс, който без опит няма как да познаваме.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Мастъри на баланса, vol. 1

Хората, които компостират в малък компостер в апартамента, разбират практическото приложение на този принцип. При споделеното компостиране, обаче, да не превърнем компостера в кофа за органични отпадъци е споделна отговорност. Всеки път, когато отидем да изхвърлим органичния си отпадък в компостера, можем и да проверим, например, дали в него няма нежелани отпадъци като пластмасови чаши, дали има нужда от вода или суха материя, нужда от разбъркване и т.н. По този начин не само изхвърляме разделно, но и се учим да компостираме. Микроорганизмите правят магии, за които трябва да ги подпомагаме. В компостерът от палети няма нищо технологично, което да се погрижи за бъркотията след нас.

Прочетете повече за това как да организирате споделено компостиране във вашата общност в статията 9 стъпки как да направим споделен компостер в квартала. А през следващите месеци в поредицата “Мастъри на баланса” очаквайте кратките ни интервюта с хората, които владеят магията на компостирането в града – мастърите на баланса.

Keep calm and compost on!

От Илона Ангелова, UrbaCulture и фондация “Корен”
Фондация "КОРЕН" - Блог - Мастъри на баланса, vol. 1
Фондация "КОРЕН" - Блог - Мастъри на баланса, vol. 1
Фондация "КОРЕН" - Блог - Мастъри на баланса, vol. 1
Фондация "КОРЕН" - Блог - Мастъри на баланса, vol. 1
Фондация "КОРЕН" - Блог - Мастъри на баланса, vol. 1