Вие сте тук

Kомпостирането в България

Моментна снимка на компостирането в България

Текст: Мадлен Зашева



Не малко истории можем да разкажем за съвременното компостиране – от селските дворове до дизайнерските апартаментски компостери, от гражданските инициативи до общинските програми, от административните изисквания до каузите и философията.

За начало в следващите редове правим опит да съберем на едно място гражданските и общинските инициативи, за да нарисуваме по-голямата картина на компостирането у нас. Това не са всички дейни хора и организации, които работят по темата, затова тази статия е и призив за онези, които пропускаме, да коментират и разкажат за себе си.

Започваме с гражданските инициативи в София и Ирена Събева, основател на Асоциация за устойчиви практики “Нашият квартал” – компостната работилница в кв. Княжево. Стартирайки през 2013, Ирена остава пионер в градското компостиране в столицата. С множество работилници, лекции и семинари, вдъхновили в различни аспекти на устойчивото развитие и градското компостиране. Ние самите не веднъж сме се учили от нея.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Моментна снимка на компостирането в България

Продължаваме със Студентската компостираща задруга и Гергана Димитрова. Споделената компостна станция в Студентски град е стартирана като част от проект на Холософско Общество България през 2014. Не заработва пълноценно, докато през 2019 станцията отново отваря врати благодарение на Гергана – студент и ръководител на Еко клуба към Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Тя успява да вдъхнови живеещите в Студентски град да се върнат към компостната станция, а към днешна дата вече е разперила криле и над Стара Загора, но за това разказваме по-долу.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Моментна снимка на компостирането в България

Като трети в София подреждаме себе си. Стартирахме през септември 2018 с поредица работилници “Компостирай у дома” като неформална инициатива “Градски експериментариум” с подкрепата на MOVE.BG, а днес сме част от семейството на Фондация “Корен”. За две години успяхме да създадем голямо онлайн семейство “Компостирай у дома с Градски експериментариум”, участвахме в няколко фестивала на територията на София, проведохме редица работилници на гости на различни компании, организирахме поредица от срещи на “Анонимните компостиращи”, заедно с MOVE.BG направихме и първия си наръчник “Компостирай у дома: бързо, лесно, забавно” и създадохме добри приятелства във Варна.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Моментна снимка на компостирането в България

По темата няма как да не споменем Симона Стилиянова и стремежа й към по-устойчив начин на живот в града, за който непрестанно разказва и вдъхновява в блога Zero Waste Sofia. Един от нейните приноси за компостиращата общност в България е картата за споделено компостиране, която създават заедно с Гергана от Студентската компостираща задруга. Ако искате да добавите и вашия компостер към картата, пишете им на uneco.su@gmail.com

Със сигурност не изчерпваме ресурсите и хората, които развиват София в посока на по-зелен и устойчив град, където отпадъкът е ресурс и всички се грижим за неговото повторно използване, сега обаче продължаваме към Варна.

Нашето първо посещение в морската столица като част от програмата на местни работилници и семинари за градско компостиране беше през пролетта на 2019 по покана на Велислава Славова. Година по-късно с удоволствие проследяваме развитието на града и обединяването на все повече нови съмишленици по темата – “Компостирай Варна” и Upcycle Recycle Picnic в лицето на Велислава.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Моментна снимка на компостирането в България

Докато сме във Варна, не можем да пропуснем Recycle Art academy. Макар и да не е тясно профилирана в компостирането, Наталия Николова следва принципите за устойчиво развитие и в своята работа редовно обръща внимание на грижата за Земята и опазването на нейните ресурси.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Моментна снимка на компостирането в България

Във Варна имат и своята първа споделена градска градина, създадена по инициатива на верига магазини за втора употреба “Хумана”, в чието пространство също има изградени компостери.

Помните Гергана и Студентската компостираща задруга. Гери е от Стара Загора и е човекът, който събра нужните хора, отиде в общината и си тръгна с адреси, на които могат да бъдат поставени споделени компостери. Е, пътят не е бил толкова пряк и лесен, колкото го описахме, но можете да следите и разбирате повече за Стара Загора и тенденцията за компостиране там в нейната онлайн общност КомпоСТ. Загора.

Пловдив! Любим на мнозина град. Именно там покрай популярния квартал Капана възникна инициативата Градско компостиране. Към днешна дата кампанията е слабо активна, но сме сигурни, че когато моментът узрее, ще се появяват нужните й съмишленици. А, дали това не си именно ти?

Това беше бърз преглед на някои от хората и инициативите, които се обединяват в полза на Земята и компостирането в някои от големите градове в България, а какво се случва на ниво общински институции и техния ангажимент към разделното събиране на органичен отпадък и компостирането?

Първата индустриална компостна станция на Столична община – Инсталация за биологично третиране “Хан Богров” е открита през 2014 с годишен капацитет 20 000 т. На място всеки гражданин може да вземе срещу символична сума компост или безплатно 10 кг чувал срещу бележка за платена годишна такса смет в случай, че е пропуснал раздаването на компост, което общината организира всяка пролет обикновено пред Национален стадион “Васил Левски”. За повече информация разгледайте сайта им.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Моментна снимка на компостирането в България

След пускането в експлоатация на инсталацията община разработва и система за разделно събиране на органичен отпадък, която да захранва самата станция. Към днешна дата системата обхваща редица училища, хипермаркети, зелени общински площи, заведения, ресторанти, хотели. Ще разпознаете местата по това, че имат кафяви контейнери за органичен отпадък.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Моментна снимка на компостирането в България

Това е първата стъпка на Столична община в посока разделно събиране и оползотворяване на биологичния отпадък. Успоредно с нея от 2010 до 2019 в рамките на кампанията “Компостирай вкъщи” общината е раздала 8000 компостера за дворно компостиране на домакинства в цяла София.

Вероятно най-смелата стъпка до момента за създаване на инфраструктура за разделно събиране е пилотният им проект в кв. “Надежда”, в рамките на който в междублоковите пространства създават обособени пространства с контейнери за разделно събиране на пластмаса и метал, хартия, стъкло и хранителен отпадък. Повече за проект "Стимулиране на гражданското участие в процеса на рециклиране" вижте на сайта на общината.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Моментна снимка на компостирането в България

Месеци по-късно общината обяви и пилотен проект за кв. “Витоша” и Банкя, за който споделя, че на 1000 домакинства ще бъдат предоставени контейнери с датчици за събиране на хранителен и растителен отпадък.

Още един добър общински пример идва от Монтана. През 2018 там започва строежът на Станция за разделно събиране и третиране на органичен отпадък, която е открита година по- късно. Повече информация тук и тук.

Община Русе през 2016 обявява инвестиционно решение за Изграждане на инсталация за компостиране на зелени отпадъци, но за съжаление четири години по-късно то все по реализация не се работи (вижте тук). Общината в Русе обаче не се отказва от компостирането и в началото на 2020 стартира кампания за раздаване на компостери в града и малките населени места в района.

От Русе отиваме в Оряхово, където в рамките на един проект към Оперативна програма “Околна среда” се обединяват общините, членуващи в Регионално сдружение за управление на отпадъците на регион Оряхово. Част от проекта предвижда изграждане на компостна инсталация за зелени отпадъци в гр. Козлодуй.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Моментна снимка на компостирането в България

Община Самоков също се присъединява към компостиращите общини със спечелен проект по Оперативна програма “Околна среда” проект “Намаляване на отпадъка при източника”. Част от проекта е и въвеждането на ремонтна зала известна като “Repair café”.

От август 2020 Община Пирдоп също започва да компостира! Като част от демонстративен проект се предвижда осигуряване на компостери за жителите. Повече информация ще откриете тук.

А Велинград стартира „Изграждане на инсталация за предварително третиране на смесени битови отпадъци и инсталация за компостиране на зелени отпадъци от общини Велинград и Ракитово“.

Фондация "КОРЕН" - Блог - Моментна снимка на компостирането в България

Не на последно място по важност и вероятно един от най-впечатляващите е примерът на гр. Благоевград с проекта “Компостирай - насочени към природосъобразния начин на живот”, който се реализира в рамките на 2016 - 2018 от Сдружение на Югозападните общини и Център за развитие на Югоизточния планов регион.

Като обобщение, благодарение на Оперативна програма “Околна среда” 2014-2020, 15 общини стартират проекти за изграждане, развитие и разширяване на системите за разделно събиране и сметопреработка с фокус върху биологичния отпадък. Можете да разгледате подробен списък, включващ и самите проекти тук, а ние само изброяваме самите общини – Берковица и Вършец (колаборация), Враца и Мездра (колаборация), Вълчедръм и Ракитово (колаборация), Карлово, Лом, Кричим и Перущица (колаборация), Марица, Монтана, Пловдив, Свиленград, Стамболийски и Съединение (колаборация), Харманли, Хисаря, Георги Дамяново и Чипровци (колаборация), и Ямбол.

Ако си задавате въпроса как всичко това се свързва заедно на национално ниво, вижте Националната стратегия на Министерство на околната среда и водите.

Основно предизвикателство пред новите общински инсталации е изграждането на функционална и достъпна инфраструктура за гражданите, с която те наистина да се ангажират. Вероятно тук идва мястото на гражданските инициативи като връзка с хората и идеята за споделен стремеж към създаването на устойчиви модели за градско компостиране, работещи в нашата действителност.