Нашата практика непрестанно ни среща с много различни хора, които намират част от себе си в грижата за природата, търсят решения за намаляване на ежедневния си отпадък, вярват в споделянето на знания и опит и допринасят за положителна промяна в заобикалящата ги среда.
Koгато пазаруваме, често не се замисляме за хранителни отпадъци, които остават след готвенето. Те обаче крият редица различни приложения, освен опцията да се превърнат в почва в компостера. В редовете по-долу споделяме само малка част от тях.
Не малко истории можем да разкажем за съвременното компостиране – от селските дворове до дизайнерските апартаментски компостери, от гражданските инициативи до общинските програми, от административните изисквания до каузите и философията. За начало в следващите редове правим опит да съберем на едно място гражданските и общинските инициативи, за да нарисуваме по-голямата картина на компостирането у нас.
Компостирането е древната магия на природата за превръщане на органичен “отпадък” в почва, която последно време започна да вълнува все повече градски хора. Доказателството – свършващите за 2 дни места за нашите работилници “Компостирай у дома”, множащите се примери за създаването на станции за споделено компостиране из града – анонимни и не.
На въпроса какво е компостиране можем философски да отговорим, че това е изкуството да намерим баланса между кафявата и зелената маса в компостера, за да създадем златната среда, в която “отпадъците” ще се превърнат в почва.
Теодор Иванов сподели с нас търсенето си на алтернатива на един безценен природен ресурс и опита си в отглеждането на балконска градинка с почвена смес с кокосови влакна. Торфът се образува при разлагането на торфен мъх и други блатни растения. За това разлагане са необходими хиляди години и подходящи условия в блата с висока влажност и липса на кислород.
Работилниците “Компостирай у дома” е първата инициатива на Градски Експериментариум, която се роди благодарение на подкрепата на MOVE.BG през есента на 2018 г. Година по-късно нестихващият интерес към компостирането у дома ни показа, че е време да сбъднем още една обща идея – да съберем знанието, умението и опита ни в дигитална версия на работилницата.
Съчетавайки циклите на пермакултурата и технологията ние възнамеряваме да осигурим нормални условия за човешки живот и в същото време да бъдем загрижени пазители на Земята, използвайки ресурсите ѝ по устойчив начин и стремейки се към правилно съжителство.
Зеп Холцер (Sepp Holzer) е един от пионерите на пермакултурата в Европа и света. Неговата ферма "Краметерхоф", намираща се на 1100-1400 м надморска височина в австрийските Алпи над Залцбург и разпростираща се на 45 хектара площ, се води за най-голямото функциониращо пермакултурно стопанство в Европа.
